Емоционалната интелигентност и социалните умения са фактор за успех през целия ни живот

Визитка: Полина Коцева е първият и единствен в България за момента международно сертифициран експерт и практик в сферата на емоционалната интелигентност, от най-голямата световна организация EQ.org. С екипа си създава първите български авторски материали за развитие на емоционална интелигентност и социални умения, създава програми за интеграция на Социално-Емоционално изучаване за образователната система на България, с цел темата да бъде качествено и отговорно разгърната в образованието, както е в развитите страни по цял свят.

Полина и екипът й са организатор на  първата Национална конференция за социално-емоционално изучаване, по време на  която множество педагози, психолози, директори и представители на институциите вземат участие с цел обмяна на опит и успешни практики.Като Network leader, Полина е част от глобалната световна мрежа за емоционална интелигентност. По линия на това партньорство Тя и екипът и провеждат серия от събития за широката общественост под наименованието EQ café.

Екипът на  Varnautre.bg разговаря  с прекрасната Полина  за ползите и важността от  развитието на детската емоционална интелигентност, за предизвикателствата пред нас и начините да ги преодолеем,за удоволствието да бъдеш отговорен родител,  създаващ среда на доверие и взаимопомощ.

През последните години популяризирате у нас една много важна тема -развитието на детската емоционална интелигентност. Защо е важно да развиваме емоционалната интелигентност и социалните умения на децата още от ранна възраст?

-Ние така или иначе го правим – развитието на социално-емоционални умения. Всяко взаимодействие със среда, с хора, ситуации, всеки опит от най-ранните ни преживявания – като прегръдката на майката на нейното новородено – всичко това е социално-емоционално развитие – което се случва на всеки от нас от момента, в който се родим. Защото ние не живеем във вакуум, ние сме в непрестанно общуване…и в постоянно чувстване – дори в моменти като форсмажорните изолации от последните месеци – ние развиваме своито социални-емоционални умения. Въпросът тук е дали опитът, който получаваме, ситуациите, в които попадаме, знанията, които трупаме за отношенията помежду ни и за света около нас – дали всичко това бива обяснено, обсъдено, споделено – с идеята крехкото детско съзнание да гради стабилна, здрава психика и едно благоприятно светоусещане, с цел вземане на здравословни решения и поддържане на дълготрайни полезни взаимоотношения. Тъй като детето така или иначе ще се научи да реагира на случващото се. Но има разлика например между реакцията на появил се страх – със затваряне, изолиране, капсулиране и депресия, зависимости и пр… И реакцията на даден страх – като източник на мотивация за справяне с трудностите и добиване на смелост. Или например –  дали едно дете ще избере да удари – или да каже „мислех да те ударя, но няма, защото това не е редно“. Разликата между тези два варианта е в целенасочената, осъзната и отговорна работа по социално-емоционалното развитие. Тоест – преди проблемно поведение да е вече налице – а с цел социално-емоционалното развитие да следва едни здравословни механизми, които драстично снижават вероятността от психологически травми, които могат да бележат за цял живот един човек – във всяка една сфера на живота му. Затова е важно работата по СЕИ да бъде осъзнато и отговорно поета още в първите дни, месеци, години на едно дете. И тя започва от семейната среда.

Разкажете  ни малко повече за това как започна всичко? Защо решихте да  се посветите на тази дейност?

-Всичко започна като една мечта. Мечта, която аз имах и която разрастнах като блян в периода, в който останах самотен родител с едно 2-годишно и половина момче, задаващо безкрайно много въпроси, тълкуващо обстоятелствата по всички възможни начини, търсещо истините и начините да се справи с тях. Моят син Крум, бъдейки точно толкова питащ колкото е, подтикна и мен да търся отговори, за да обясня всичко което се случваше. В една такава ситуация един самотен родител се среща с куп предизвикателства, някак много повече от просто отглеждането на дете. Имах нужда от подкрепа, имах нужда от някой да ми сподели как да действам, за да запазя емоционалното и физическото здраве на това чувствително дете.. Представях си, че вероятно много родители, без такива форсмажорни обстоятелства – се нуждаят от такава подкрепа. Така възникна идеята за ФЪНтазия.В последствие – срещнах Иво.Друг самотен родител…с друго едно питащо дете на същата възраст.Влюбихме, се разбира се! ( усмихва се ) От огромната споделена любов помежду ни тръгна всичко. Убедена съм, че любовта е ключът към много успехи – истинската, споделената и безусловната. В крайна сметка – всичко от което децата имат нужда е да усетят, че родителите им се обичат…и да бъдат обичани.

С идеята да създадем семейство и да се справяме заедно с предизвикателствата в това, аз споделих и идеята за място, където да работим основно за детскто социално и емоционално развитие – да помагаме на други родители и на техните деца в ежедневните им битки. Така създадохме и второ семейство – ФЪнтазия. Всеки ден то става все по-голямо – и се радвам, че към днешна дата има толкова много последователи, не само в България, но и в Чужбина. Радвам, се че днес – освен на родители и деца – можем да помагаме и на учители, с инициативите и ресурсите, които създаваме.

С какви трудности се сблъскахте, кой ви подкрепи в началото? Как решихте да създадете този специален център за деца ?

-Трудностите бяха от всякакъв тип – от това да се борим за това да бъдем с децата си покрай всички усложнения във взаимоотношенията в един развод, до това да изпадаме в невъзможност да вършим работните си задължения, поради това, че същите тези деца в един момент бяха изцяло изоставени единствено и само на нас.  Всички техни роднини просто избягаха от отговорност в отглеждането им.

В онези дни се подкрепихме единствено един друг. За добро или лошо, сме се справяли с всичко сами – и дори децата, макар да бяха малки – не биха могли да забравят това. Всъщност – те ни бяха основен мотиватор, а основната ни сила дойде от желанието да се справим не просто някак – а по достоен начин, за да осигурим нужното спокойствие и здраве именно на тях. Беше адски трудно и никога не съм го крила.

След като стартирахме, подкрепа отвън дойде по един неподозиран начин за нас, и за хората, които ни я дадоха. Това беше вярата на стотици родители и любовта на още толкова деца, с които се срещнахме. Това беше достатъчно вдъхновение да продължим. Днес към тях се прибавят и стотиците учители, които следват идеологията ни.

Първата ни външна подкрепа дойде наистина много отвън и беше неочаквана за нас. Това беше от най-голямата организация за ЕИ в света, които покрай социалните медии бяха научили и проучили дейността ни и бяха толкова впечатлени от това, което правим, че се свързаха с нас. Представяте ли си – те се свързаха с нас!  За да се запознаем.  Те първи ни попитаха – „От какво имате нужда?“ Спомням си, че отговорът ми беше лаконичен – „Време и здраве, за да продължим да го правим“. Те обаче ни подкрепиха и продължават да го правят във всеки един момент – разпространиха дйността ни отвъд българските граници, включиха ни в международната мрежа от специалисти по темата, не спират да ни споделят своето ноу-хау, което е с десетки години по-голямо от нашето, превърнаха лично мен в Network Leader за България, като първия сертифициран практик в страната. Благодарение на това назначение – имам правото днес да осигуря редица безплатни семинари на българската общност – под името EQ café, а сега през Ноември – и тъй наречения – Pop up festival. Това е наистина огромна подкрепа. Малко ми е тъжно, че в България никой не е направил това – не просто за нас – а като цяло за Социално-емоционалното изучаване, но съм благодарна, че такова признание и подкрепа дойде от международните лидери в областта.

Какво представлява социално-емоционалното учене и каква е целта му? Защо мястото на социалното и емоционално учене е в училищата ?

-Мястото му продължава в училище. Но както казах и по-рано – СЕИ тръгва от дома. Семейната среда е основоположник на тези знания и умения, и до първите три годинки тя е в центъра на всичко това. Като под семейна среда имам предвид и двамата родители, близките на семейството и всеки роднина, който има касателство с отглеждането на това дете. След тези толкова важни първи три – детето логично и съвсем нормално развива своя кръг от хора – навлиза в нови среди – детска градина, различни школи, училище и пр. Тези други среди, с които детето обогатява своите контакти, са още едни места, които имат капацитета и ролята да изграждат у детето социално-емоционални умения. С други думи – то влиза в тях – за да се адаптира – към нови хора, нови места, нови навици, да преживява нови ситуации, приятелства, трудности и пр. Най-естественото нещо, което трябва да се случи на тези места – те да продължат Социално емоционалното развитие, което вече е започнало така или иначе. И да го продължат по начин, който да спомогне за откриването на потенциалите на тези деца, или различни притеснения и проблеми, върху които деликатно да се работи, да окажат подкрепа, да създадат безопасно споделено пространство, в което цари екипен и здравословен климат на взаимоотношения. Всичко това, разбира се, би трябвало да се случи в екип с родителите на тези деца. Да се обединят хората отговорни за грижите, възпитанието и обучението на едно дете – да бъдат в постоянна взаимовръзка помежду си – защото имат обща цел. И тази цел не трябва да бъде пропускана. Това е на практика едно работещо социално-емоционално изучаване – то обединява, създава среда на доверие и взаимопомощ. С такава основа , постигната не само на теория, целия образователен процес се променя – възприемчимостта се повишава с нея и академичните знания, заради желанието за принадлежност към една такава атмосфера, екипът се гради устойчиво, учим се какво е да уважаваш собствените но и общите цели и как да работим за постигането на всички тях, градят се връзки, които са основополагащи за взаимоотношенията ни оттук насетне през целия ни живот.

Какви подходи и методики  се използват? Могат ли тези методи да се прилагат в домашни условия?

-Един от най-популярните и разпространени в световен мащаб е научно-доказаният подход RULER – конкретно създаден за деца от ранна детска възраст. Методът е дело на учените от Изследователския институт за EQ към Университета в Йейл и се прилага от години в над 100 държави по света.Друг подход е RTI – „реакция към интервенция“. Чрез скрининг на напредъка на децата относно техните „реакции към интервенцията“ (RTI) се предоставя различно ниво на подкрепа според нуждите на различните деца.Това е многопластов подход за подпомагане на децата, който отчита и подпомага тяхното когнитивно развитие, адаптивно функциониране, поведеническо развитие, емоционално състояние и цялостен психо-образователен профил.

Любима моя методика е 4Rs – „Четирите R“ или „4Rs“ са „Reading, Writing, Respect & Resolution“ (Четене, Писане, Респект и Решение) – това е научно-доказана и прилагана в САЩ методика за работа с деца от предучилищна възраст до средното училище. В този подход за работа се използва качествена детска литература като трамплин за развитие на разбиране и компетенции в области като изграждане на общности, емоционална грамотност, социална отговорност, разрешаване на конфликти и решаване на проблеми.

Методът на FUNтазия е нашият личен принос към  подходите за СЕИ –  продукт на години експертиза и практика в работата с деца, родители, психолози и педагози във връзка с развитие на емоционална интелигентност и социални умения. Той се базира на 4 основни стълба, всеки от които еднакво важен – Наблюдение, Картотекиране, Споделяне, Колаборация. Крайната цел от прилагането на Метода „FUNTAZIA“ е бъдещите поколения да бъдат с по-високо ниво на емоционална интелигентност, социални и когнитивни умения, с което има по-голям шанс да бъдат преодолени проблеми като: наркотични и други зависимости, депресивни състояния, случаи на тормоз и насилие, влошено здравословно състояние, по-ниски академични и личностни успехи и пр.

Всички тези изброени подходи – могат с подходящи ресурси и инструкции да се прилагат у дома. Затова и ресурсите, които ние разработваме, комбинират различните подходи, в множество активности и най-важното – те вървят с подробни инструкции и обяснения как и защо се използват, в какви моменти, различни алтернативи на ползване и съвети за проследяването на напредъка на децата. На практика са ресурси за деца – но те учат родителите и учителите – също.

В какво се изразяват ползите от социално-емоционално учене ? Прилагате ли тази методика във Вашето семейство ?

-Най-правилно е да се каже, че ползите от едно адекватно социално-емоционално изучаване обхващат всяка една сфера, през целия ни живот. Защото това изобщо не е преувеличено. Но за да бъда по-конкретна бих извадила конкретни данни от мета-анализ на позитивното влияение на СЕИ, който включва 668 оценителни проучвания и е проведен от Роджър Вайсберг (управляващ www.casel.org):

• +50% -подобрение на постиженията в тестове
• +38% увеличение в средния успех на класовете
• -28% спад в проявите на агресия и лошо поведение
• +63% позитивно отношение на децата

При такива красноречиви данни – сами може да си представите колко и какви биха могли да бъдат ползите при продължителната работа върху СЕИ – след 10…след 20, след 30 години – за един конкретен човек – и за нас като общество… Защото, макар да говорим за огромни ползи в уменията за самоконтрол, прекратяване на агресивни прояви и нежелано поведение, повишаване на академичните знания – все пак основната дългосрочна цел на СЕИ е успешното управления на отношенията и здравословното вземане на решения. Такива хора – наричаме „успешни хора“, или „лидери“, или …“щастливи семейства“.

Непрекъснато прилагаме тези техники у дома. Просто отдавна сме видели, че работят много благоприятно. Още повече, че в нашето семейство имаме достатъчно причини за навременно прилагане на СЕИ, тъй като обстоятелствата ни са такива – разведени родители, двете ни по големи деца са преживели всяко по единия развод на своите родители, трето по-малко, учим се как да живеем заедно всеки ден, всяка секунда. Понякога и по-често. И не ми е минавало през ум да си кажа – ох, „нямам време и за това“ – защото знам, че в момента в който не намеря време за това – нещата мигновено се задълбочават и ескалират до предели, в които си пожелаваш „да бях имал време по-рано“. Като родител съм  отговорна за тези деца повече от всеки друг и нямам право да пренебрегна това ако искам да създам психически и физечски здрави, уверени и способни пораснали хора.

Бихте ли разказали за някой „заплетен случай“, който е бил решен с помощта на тази методика ?

-Всички случаи са заплетени, защото  – ти даваш съвет на детето и той може да не сработи. Това е , защото нямаш достатъчно информация. СЕИ в началото е обратна връзка от всички източници на взаимодействие. Най-често като имаме демотивация, агресия, тормоз, зависимости, депресия и т.н – се случва едно прехвърляне на топката между учители, родители и дете. Информацията не е пълна и е изкривена и ние задаваме серия от въпроси. Дори настолната ни игра включва богат набор от такива едни въпроси, конкретно, за да се изясни ситуацията.

Друга причина, която прави нещата заплетени, е опита на нас като възрастни – да менторстваме. Убедени сме какво трябва да направи детето, но това е през нашия опит и може да е безполезно в конкретната ситуация. Дори в най-заплетените случаи, които съм имала, първото нещо е да кажеш на детето, че не е само в това, че изход има и ще го търсите заедно. „Ще сме заедно“ е много по-добър мотиватор за едно дете в много случаи, отколкото „аз знам със сигурност какво трябва да направиш.“

Един случай от последните дни – детето е под афект, не може да си регулира емоциите и си го изкарва на друго дете. Проявява насилие не защото е насилник, а защото не може да регулира своя афект. Ние възрастните в такива ситуации, често казваме „ Не бях на себе си“, „Не се познавам такъв“. При това дете гордостта прераства в агресия, ние му даваме стратегия, при която да превърне гордостта си в достойнство. Да излезе пред класа и гордо да даде своите извинения към съученика си, когото е наранил, да поиска прошка и да даде обещание, че няма да прави същото нещо в бъдеще.

Съвсем скоро имах казус с едно момиче в Германия, който беше допълнително усложнен от това, че не можехме да се видим на живо. Работата и комуникацията ни беше изцяло онлайн. Проблемът бяха агресивните прояви на момичето сред съучениците й. Беше пред напускане на образователната система, защото нещата се бяха задълбочили, до степен, в която изключително загрижените й и отговорни родители мислеха да мине на друга форма на обучение, просто защото не виждаха изход.

След продължителна работа стана ясно, че момичето е всъщност жертва на словесни атаки и постоянен тормоз от няколко деца в класа, считани за лидери на класа. Невниманието на педагога, незаинтересуваността от страна на директора, невъзможността на това дете да дефинира, сподели и обясни какво точно се случва (защото освен това е с езикови затруднения, поради това, че е езика не й беше майчин) – всичко това в комбинация –беше й създало огромна безпомощност и безнадеждност, които ескалираха в агресия към същата тази група деца. Работихме в продължение на три месеца интензивно, в началото нещата изглеждаха неспасяеми, особено за нея, за родителите й също. Често учим и разговаряме с децата, че алтернативи на реакция има безброй много – само трябва да ги потърсиш. В тази ситуация – признавам – вариантите на действие не бяха много, основно заради пълния отказ на педагогическия  и еръководния екип да участват в разрещаването на казуса. Но това момиче научи, че все пак има алтернативи. Включихме активно родителите, станахме голям екип заедно. Използвахме изцяло ресурса, с който разполагахме и всичките позитиви от него –нашата обща загриженост, и спряхме да се концентрираме над това кой също би трябвало да е отговорен за създадената ситуация.

Най-важното за това дете се оказа да бъде сигурно, че без значение как средата в училище се променя или неглижира проблемите й – тя все пак има безусловната подкрепа на своите родители, и на мен, разбира се, като още един външен човек. Беше важно и за родителите – като такива трябва да сме наясно, че не можем и не бива да се опитва да контролираме средата, така че да е благоприятна за детето, а да го научим да се справя в променящи се такива. Това, че почувства тази закрила, й даде сила да приложи всички техники за саморегулация на импулсите… и да преодолее и гнева и последващите потиснатост и отчаяние. От своя страна, това в последствие й помогна да промени комуникацията си с останалите. Тя промени средата, без да й е било приоритет – само и единствено – вярвайки в нас и в това, че сме зад нея. Превърна се в пример, достоен за подражание – който беше последван и от останалите. Аз лично много се гордея с нея – огромна сила и стоицизъм показа това дете, а ситуацията беше повече от сложна.

Тази система функционира по света от дълги години, за разлика от другите държави в ЕС, България все още няма интеграция на социално-емоционално изучаване, какво е необходимо, за да се промени това ?

-Желание и отговорност. Вече стана ясно, че ресурси в България има по темата – те са както за деца – така и за техните родители и учители. От срещата ни с МОН през ноември 2019 – успяхме да извоюваме зелената светлина за всеки директор, който желае да направи цялостна интеграция в учебното си заведение. Програми за цялостно интегриране в една учебна среда – се изготвят – ние самите не сме отказали на никой директор, който е имал желание да интегрира СЕИ в учебното си заведение – да направим план и програма и да подкрепим и проследим развитието. Тук следва да вметна – че такива програми струват няколко пъти повече в Европа и останалата част от света отколкото тук в България – което е още една предпостава за пълна интеграция.  Такива едни програми  включват и регулярни срещи с родителя, учителя, детето и психолога или педагогическия съветник – с цел превенция – преди проблемът да се е появил. Към тези срещи могат да спадат и редица извънкласни инициативи, които отново да спомагат за обединяването на родители, учители и деца. Такива също сме предложили в лицето на най-масовото международно събитие за развитие на ЕИ за деца – POP UP Festival, в което миналата година се включиха над 3000 деца и още толкова родители и учители – само от България, и Сбирки на FUNтазьорите – инициатива, с която сме активен партньор на ООН за Глобалните цели за устойчиво развитие. Тъй като всички предпоставки за случването на тази интеграция са налице – топката остава в полето на директорите, които смело да подкрепят вече не малкия брой учители, които работейки с нас, се опитват да правят частични интеграции на ниво класна стая. И успяват, за което ги адмирирам от все сърце. Но за да е ефектът максимален – цялата учебна среда следва да бъде преорганизирана. Най-малкото – за да не се чувства един учител, който отговорно е решил да работи по СЕИ с децата в своя клас – като виновен или като ограбен откъм времето си. Имайте предвид – той влага огромно сърце в това.

Пак ще го кажа – желание и отговорност. И сме вече в етапа, в който ръководителите на учебните заведения трябва да поемат инициативата.

Как се комбинира  социално-емоционалното изучаване с традиционните образователни методики и подходи?

-„Как се е чувствал лирическия герой в тази ситуация“, „Представете си – вие да сте начело на това въстание, какви емоции, ще изпитате, какво ще ви даде смелост?“ „Усетихте ли как тази песен в началото звучеше щастливо, но накрая вече звучеше тъжно? Затворете очи и я чуйте отново. За коя случка от вашия живот ви напомня?“, „Отново ще започнем часа по физическо с техники за правилно дишане“, и много други . Цитирам ви една малка част от консултинга с преподаватели относно това как да интегрират социално емоционалното изучаване в своите часове. Дори един най-обикновен въпрос не пречи на никоя методика и на никой учебен план да се случи. Разбирате ли? Комбинирането е в това учителят да избере да попита освен „какво знаеш“ по конкретната дисциплина  – и „как се чувстваш“.

Какви са предизвикателствата в общуването, пред които се изправят  днешните родители и деца ?

-Първо трябва да уточним, че общуването като цяло трябва да го има и то е наш ежедневен родителски ангажимент. Иначе основните предизвикателства ги знаем всички – дигиталните приятелства и авторитети на децата ни могат да създават конфликти в отношенията с нас като родители. Друг проблем е липсата на общуване. Често като родители смятаме, че знаем как да общуваме с децата си, но всъщностможе да сме в заблуда. „Аз най-добре знам какво да правя с детето си“  – Много често означава всъщност проблемно общуване, което в последствие влошава отношенията между родителя и детето. Или превръща тези отношения в проблем за детето. Някои родители смятат, че общуване – е заповядване, свръхобгрижване, и като цяло – пренебрегване индивидуалността на детето.

Нашето поколение Millennial-и – най-често не счита за нужно обсъждането и обмяната на опит относно това, как да общуваме с детето. Един съвременен родител трябва да си даде сметка, че детето му има различно поведение в различни социуми, сред различни хора – и той трябва да получава обратна връзка за това поведение, за да може адекватно да общува с детето, когато поведението е проблемно. Другото, за което съвременният родител трябва да си даде сметка, е че детето може да не реагира като него в дадена ситуация и това не е задължително да бъде грешно. Тоест – освен да общува с детето си, родителят трябва да може да общува като цяло с неговото поколение. Да поиска да познава това поколение и да положи усилия да го опознае. На Националната конференция за СЕИ ще говорим за поколенията, ще имаме и много съвети към родителите относно общуването с деца.

Какво е необходимо и как да работим за преодоляване на емоционални травми и проблеми с детската агресия ?

-С любов, състрадание и разбиране. Практиката ми е показала, че по-голям лек от това няма. Едно дете с агресивни прояви, обикновено е плод на травма от някаква естество, която е останала недоизказана, недоразбрана, недоизслушана, неразрешена. Изборът за подобно поведение идва като реакция на самозащита, или защото по-добър модел не е видяло, не му е бил предложен – не е бил обсъден. За това при наличие на травми и агресия – препоръчваме работа с психолог – както за детето, така и за родителя. Да работят заедно.

Създали сме ресурс под формата на игра, за да подпомогнем процеса по идентифициране на травмата от някаква конкретна случка, последствията, да се изследват взетите решения и детето да може да стига до здравословни избори за реакция в бъдеще – с оглед на целия самоанализ. Играта е за възрастен и дете, не е само за дете, както често са ме питали. Не може да я купите и да оставите детето само да се развива социално-емоционално по нея. Тя е направена така да подпомогне родителя, учителя или психолога в задаването на правилните въпроси и в това да му покажат начини как да бъде до това дете, особено в предизвикателни и трудни моменти. Прилагали сме подхода й и при възрастни, които много по-бързо се ориентират в нея, но с децата – нямаме неразрешен казус. Всеки казус е различна игра. И когато е на игра – децата бързо се отпускат да споделят и да възприемат. А когато получат онова внимание на изслушване от страна на възрастния – това е ключово в отношенията им за напред. Да получат сигурността, че в напрегнати моменти – могат просто да „поиграят“ и да разрешат ситуацията, която им тежи.

Но отново вмятам, че идеята на интегрирането на СЕИ не е за да работим по такива казуси, а да работим превантивно – тоест преди някой да е травмиран, преди някой да е ударил друг…преди някой до толкова да се е потиснал, че да напусне образователната система завинаги. Специално по темата с насилието имаме една кампания, за която получихме лиценз от Committee for Children да разпространим в България – Captain Compassion – за свят без насилие. Използвали сме я лично на няколко места и в отделни казуси – работи изключително бързо и ефективно, защото работи не само с източници на агресия, а и с жертвите и със свидетелите. На практика – това са всички. Защото проучванията показват, че децата-свидетели на насилие са най-голямата група, засегната от актовете на насилие – 70% до 90% от учениците казват, че редовно са свидетели на насилие и тормоз в училищната среда. Така децата-свидетели също стават жертви на насилието – могат да го възприемат като начин на поведение или да го разпространят чрез неправилни решения.

Кампанията има за цел да превърне децата-наблюдатели в активни защитници на толерантността и добротата, като им напомни, че те имат СИЛАТА и СВОБОДАТА да прекратят ситуациите на тормоз и да имат важна роля в създаването на здравословна среда, в която ТОЛЕРАНТНОСТТА и УВАЖЕНИЕТО са възприети норми на поведение между децата.

Планирате втора национална конференцията, която ще събере лидери в образованието и родители за обсъждане на темата, открехнете малко завесата какво да очакваме ?

-Тази година конференцията ще премине дигитално, в 4 различни онлайн сесии. Искахме да осигурим безопасност, удобство на своите гости и същевременно да продължим да обсъждаме тази съществена тема, особено в днешната пандемична ситуация. Предизвикателствата сега са още повече – пред деца, родители и учители – за това социално емоционалното изучаване в момента е още по-осезаемо необходимо. За всички е ясно, че училището не е просто място където децата получават знания. Това е място където те общуват, сприятеляват се, получават опит в различни ситуации, подкрепа и пр. Създадената ситуация прехвърля акцентите над носенето на маски и по-скоро как да се разединяваме и да оставаме сами в страховете, тревогите и проблемите си. Това е много сериозно. Затова на конференцията няма да си говорим за маски, шлемове и паравани – ще говорим за това как в условията на тази пандемия и това „Ново Нормално“ ние да останем заедно, въпреки обстоятелствата, които ни разделят – можете да видите лекторите и програмата в  – официалния ни сайт.  

Ще коментираме с директори, психолози, педагози и експерти в дигиталното образование и дигиталното общуване – за предизвикателствата пред нас, но и за начините да ги преодолеем. Ще обсъдим варианти за СЕИ активности дори в дигитална среда. Ще дадем примери за СЕИ активности, които от учебната среда да преминат в семейството.Изключително съм щастлива от екипа професионалисти, който събрахме тази година за лекторската част – това са не само експерти в темите, преди всичко хора, отдадени на общата ни кауза. Тази година имаме отново подкрепата на международните ни партньори от SIX Seconds и EQ.org, които също ще се включат в сесиите, споделяйки международния опит и практики. За мен ще бъде огромна чест да се съберем отново заедно, за да коментираме, разсъждаваме и дадем варианти за положително развитие. Не само на сегашната обстановка, но на тази след нея, защото тя неминуемо ще дойде и всички трябва да помислим и за това.

Снимки:Личен архив